Най-често срещаните реакции на хората към насилието могат да бъдат:

• Отказ – никаква форма на насилие не се проявява в това семейство/общност/общество; жертвите на насилие лъжат.
• Омаловажаване – среща се определена форма на насилие, но това не е толкова лошо, колкото се представя; жертвите на насилие преувеличават; това са само отделни и изолирани случаи.
• Оправдаване – насилие поради основателни причини; жертвата го е заслужавала; насилникът е провокиран от жертвата и не е успял да намери различен подход или решение освен насилие.
• Неправилно тълкуване– неподходяща и грешна терминология или определяне на насилие.
• Мълчание – поради разбирането, че насилието е личен въпрос, мъже и жени, извършители и жертви, както и свидетели, не говорят по тази тема.

Могат да се различат няколко основни характеристики. Две от главните са високо ниво на контрол и злоупотреба с власт от страна на насилника.

Други характерни особености са:

• Семейството е изолирано, затворено, със слаба социална мрежа. Не е разрешено на членовете на семейството да прекарват време с приятели, съседи, баби и дядовци …
• Висока степен на контрол от страна на доминиращия партньор (психологически, физически, финансов).
• Жертвите на насилие живеят в насилническа връзка като използват различни стратегии за оцеляване като отричане на насилието, омаловажаване на насилието, оправдаване на насилието, идеализиране на семейния живот.
• Атмосферата е на постоянна несигурност, напрежение.

Последствията от домашно и основано на пола насилие са много и различни. Няма универсална „комбинация” от последствия, която да потвърди тези форми на насилие. Домашното и основано на пола насилие може да има различни ефекти върху здравето на жертвата.

Жертвата може да загуби чувство за сигурност, контрол и доверие.

Последствията от насилие могат да се проявят чрез:

• Променен начин на мислене, променено възприемане на собствената личност, другите, света, проблеми с паметта, концентрацията, малка надежда за бъдещето…
• Променена емоционална реакция
• Физическа реакция, проблеми, разстройства, болести
• Поведение

Домашното и основано на пола насилие представлява и голяма финансова тежест за държавата (медицински разходи, разходи за отпуск по болест, разходи за превенция на последващо насилие).

Децата, жертви на насилие, реагират по различен начин може да се изправени пред редица последствия. Някои от тях са видими, а други са скрити и трудно се разпознават. Важно е да се разбере връзката между различните компоненти на начина на реакция на детето познавателни, емоционални, физически действия и поведение. Последствията от насилие трябва да бъдат оценени от гледна точка на етапа на развитие, както и начина на действие в миналото, семейната ситуация в момента и др.

Последствията са комплексни

Децата имат различни нужди за развитието си в зависимост от етапа на развитие. Преживяното насилие може да повлияе на удовлетворяването на тези нужди. То може да повлияе на физическото здраве и развитие, психологическото здраве, емоционалното и поведенческо развитие, формирането на личността, представата за себе си, отношенията с други хора, уменията за самосъхранение. Стийн и Кендал (2004) акцентират върху резултатите от многобройни анализи, показващи отрицателните последствия от преживяно насилие и тормоз в детска възраст върху развитието на мозъка; по-конкретно те фрагментират функционирането на мозъка и имат негативен ефект върху развитието на мозъка, паметта и ученето.

Чувство за сигурност, контрол и доверие

Травматичните преживявания при насилие разрушават чувството за сигурност, контрол и доверие. Впоследствие може да се промени възприятието на детето за собствената му личност, другите и света.

Трудности при контрола на емоциите и възбудата

Неподходящ начин на привързаност може да намали способността на детето да контролира обичта. (Форгаш и Коупли, 2008). Това се среща често в случаи, когато детето е жертва на насилие в ранно детство. Детето се научава да „изключва” неприятната допълнителна стимулация на симпатиковата нервна система и спонтанно да активира парасимпатиковата нервна система. Повторението на този модел става основа за последващо чувство на срам и отдръпване като силно преувеличен отговор на стрес. (Форгаш и Коупли, 2008). Като следствие от травматичните преживявания мозъкът може да остане активен и готов за защита от опасност за дълъг период от време. Сигналната система на организма е постоянно активна и стимулирана от травматични спомени. Това е състояние на хроничен стрес, които има неизбежни последствия за физическото, емоционалното, познавателното и поведенческото функциониране на детето. Децата, които са жертви на насилие и тормоз, често са или с крайни реакции, превъзбудени, обзети от емоции, или емоционално вцепенени, без реакция (Стийн и Кендал, 2004). Постоянното усещане за заплаха, страх и спомените за травматичното преживяване най-общо водят до задържане и емоционално вцепенение, което действа като защитна стена от болезнени спомени и преживявания.

Дисоциация

Дисоциацията е важен защитен механизъм, свързан с травматичните преживявания. Тя има двойна функция, а именно подпомага на човек да се оттегли от травматично преживяване, да избегне болка по време на травматично преживяване и вследствие не позволява на интеграцията на травматичното преживяване в житейската му перспектива (ван дер Харт, Нийенхуис, Стийл, 2006, Форгаш и Коупли, 2008). Дисоциацията се разглежда като изход от усещането за безпомощност.

Памет

Насилието като травматично преживяване може от една страна да доведе до невероятно живи спомени, а от друга – до пълно блокиране на интегрирането на преживяването. Така жертвата на насилие може или да си спомня много образно и с големи подробности травматичното преживяване или да не си спомня нищо, или само отделни фрагменти. Често се получава комбинация от двете (ван дер Колк и сътрудници, 2007). Когато дете говори за травматични преживявания, е важно да се има предвид, че то може да не казва всичко, което помни, че определени обстоятелства не са били наблюдавани и съответно, не са запомнени, че детето е забравило някои неща, че някои неща са се „променили”, когато това, което е запомнило се е смесило с нова информация или че пропуски в паметта са били „запълнени” със собствени обяснения и информация; определена информация е била изместена в подсъзнанието като психологическа защита, докато друга ще се възстанови с времето. Някои деца, а също и възрастни може да нямат вербална памет за преживяно насилие, но емоционалната памет ги е запазила. Това се дължи на факта, че хипокампуса в мозъка, който позволява съхраняването на спомени, се развива по време втората и третата година от раждането, докато амигдалата – областта от мозъка, която разпознава страх и ужас, е развита по рождение. (Бърк, 2012, ван дер Колк, 1996).

Трудности в личностните взаимоотношения

Децата, които са жертви на насилие, често трудно се доверяват на себе си и на другите, трудно се сближават, изразяват и приемат обич. Често имат силна нужда и копнеж за близост, от една страна, и се страхуват от нея, от друга, което може да представлява риск от изпитване на болка. (Стийн и Кендал, 2004). Децата могат да развият стратегии за оцеляване, свързани с личните взаимоотношения. Ще се сблъскаме с тях в процеса на консултиране. Понякога детето има нужда от дълго време, за да се придвижи с една стъпка във взаимоотношението и опитите за изграждане на доверие. Понякога детето външно изглежда открито, но в действителност е резервирано. В други случаи поведението на детето може да бъде притеснително или дори разрушително. То може да откаже да съдейства, да отхвърли Вас или процеса на консултиране пряко или косвено, или може да се бунтува. Но то също може да бъде много покорно, да съдейства, бързо да изгради близки взаимоотношения и да Ви идеализира. Някои деца имат силна нужда да упражняват контрол във взаимоотношението.

Грешен модел

Физическото насилие, което преживява едно дете в семейството си или като пряка жертва или като свидетел, може да създаде „послание”, че физическото насилие е приемлив начин за разрешаване на конфликти и придобиване на контрол над други хора. Според ван дер Колк (1997, Стийн и Кендал, 2004) е 10 пъти по-вероятно момчетата, които са били свидетели на тормоз от страна на бащите си, да упражняват насилие над партньора си като възрастни, в сравнение с мъже, които не са били свидетели на насилие като деца.

Деца, както и възрастни развиват различни стратегии, за да преживеят насилие. Тези стратегии са индивидуални модели на мислене и действие. Някои от тях са следните:

• Оттегляне, пасивност – да бъдат незабелязани, да избегнат насилие и др.;
• Старание и подчинение – да се предотврати насилие;
• Бунтарско поведение, разрушително поведениеre… – вероятно за привличане на внимание (»така че някой да забележи тяхното нещастие«);
• Емоционална вцепененост;
• Дисоциация;
• Заетост с опити да се защити личността, братя/сестри, семейство от насилие – той/тя е постоянно „нащтрек”;
• Постоянно внимание и защита на възрастния, който е жертва на насилие (най-често това е майката) – той/тя иска да има визуален контрол;
• Постоянна емоционална подкрепа на жертвата на домашно насилие;
• Отхвърляне на човека, който е жертва на домашно насилие;
• Детето е на страната на извършителя – отрича, омаловажава тормоза и може също да започне да упражнява насилие;
• Или пълно отхвърляне на насилието, или следване на модела на насилническо поведение, което „дава чувство за сила”;
• Привързване към любима играчка, което помага на детето да „отработи” преживяното насилие;
• Оттегляне във фантазия;
• Или опити да се постигнат академични, спортни постижения над среднитеe, или спиране на опитите за старание в училище;
• Приемане на ролята на възрастен в семейството, който трябва да изпълнява всички домакински задължения, да се грижи за по-малки братя/сестри и др.;
• Престъпно поведение;
• Злоупотреба с наркотици и алкохол;
• Хранителни разстройства;
• Самонараняване;
• Мисли и опити за самоубийство;
• Психосоматични проблеми, заболявания.

Стратегиите за оцеляване помагат на детето да оцелее и да се защити от насилие по позитивен начин, но в дългосрочен план те вредят на личностното развитие на детето. Подходяща ранна интервенция за защита на детето е от изключителна важност за намаляване на последствията от преживяно насилие.

От главата “Пътища към дете, което преживява насилие– как да предложим подходяща подкрепа и помощ за справяне с последствията от насилие.” Наръчник за работа с жени и деца, които са преживяли насилие. [9]

Жертвите на домашно и основано на пола насилие може [6]:

• Да изглеждат тревожни и да се стремят да угодят на своя партньор – насилник/родител, съгласяват се с всичко, което той казва или прави;
• Често да съобщават на своя партньор/родител къде се намират и какво правят;
• Да получават чести, контролиращи, заплашителни телефонни обаждания от насилника и/или са следени от партньора си;
• Да нямат право или да са ограничени в контактите си със семейство и приятели;
• Да нямат право или рядко да излизат на обществени места без партньора си;
• Да имат ограничен достъп до пари;
• Да имат чести наранявания, които обясняват като следствие от „инцидент”;
• Често и без обяснение да не ходят на работа, училище или социални събития;
• Да носят облекло, за да прикриват синини и белези;
• Да покажат промени в поведението, личността (имат ниска самооценка, дори и ако са били самоуверени, стават резервирани и др.);
• Да имат емоционални и психични здравословни проблеми (да бъдат депресирани, тревожни, суицидни и др.).

Основните причини да не се говори за тормоз [6]:

• Самообвинение, чувство за вина, срам и неудобство;
• Страх от неразбиране и обвинение в лъжа;
• Страх от ескалиране на насилието в случай на разкритие;
• Страх от нормативни процедури (полиция, социални работници, съд) и последиците от тях (отнемане на деца, изпращане на партньор в затвора…).

Основните причини децата трудно да говорат за преживяно насилие и тормоз:

• Манипулация от страна на насилника;
• Заплахи от страна на насилника;
• Насилникът подкупва детето с различни „привилегии” и награди;
• Обич към насилника, която е в основата на тяхната връзка (когато насилникът е родител или член на семейството, връзката е особено сложна);
• Страх, че няма да им повярват;
• Страх от загуба на обичта на родителите;
• Чувство на вина, подбудено от насилника (насилието е наказание, защото са били непослушни и др.);
• Чувство за вина и отговорност, че семейството ще се разпадне / когато насилието се разкрие/;
• Чувство за вина и отговорност какво ще се случи с насилника (съдебна присъда и затвор);
• Срам;
• Ограничени възможности за комуникация на малко дете;
• Негативни преживявания след разкриване на насилие;
• Липса на помощ и подкрепа от страна на родителя, който не е насилник;
• Емоционална привързаност към насилника;
• Неравномерно разпределение на силите между възрастен и дете.

Рискове от физическо насилие и психологическа травма [6]:

• Заплахите и насилието могат да ескалират, което да навреди на жертвата, децата, приятелите, семейството или домашните любимци.
• Насилникът може да изпълни своите закани и заплахи за самоубийство и да навреди на себе си.
• Насилникът не спира с тормоза, заплахите, преследването, както и словесните и емоционални нападки, особено когато става дума за постоянна връзка (разпореден от съда режим на посещения).
• Сериозно физическо нараняване и/или смърт на жертвата.
• Изнасилване или сексуално насилие спрямо жертвата.

Рискове, свързани с децата [6]:

• Емоционално, физическо и/или сексуално насилие.
• Повишен риск за децата поради ненаблюдавани или слабо контролирани посещения от страна на насилника.
• Загуба на родителски права и възможно отвличане от насилника.
• Негативно влияние на децата като резултат от разпадането на семейството.

Рискове, свързани с финансите [6]:

• Притеснение относно плащане на съдебни такси.
• По-нисък стандарт на живот – възможна загуба на дом, имущество, смяна на квартал.
• Загуба на доход или работа – възможна загуба на доход на партньора, възможна смяна на работа заради преместване в друг град или невъзможност за издръжка на децата, неспособност за работа в среда на заплахи и тормоз.

Рискове, свързани с връзката [6]:

• Загуба на партньора, загуба на връзката.
• Намаляване на помощта за децата, транспорт, домакинство.
• Загуба на домашен помощник, особено като става дума за възрастен човек или човек в неравностойно положение.

Рискове, свързани с взаимоотношенията със семейство, приятели и общност [6]:

• Страх от негативни реакции на приятели, членове на семейството, професионалисти.
• Отказ да се приеме проблема сериозно, обвинения или натиск „да се постъпи правилно”.
• Осъждане като лоша съпруга, майка, дете, баща, съпруг, партньор …
• Страх да не се налага хората да заемат страна или нежеланието им да се включат в решаването на проблема.
• Притеснение, че ще са тежест на приятелите и семейство, когато ги търсим за помощ.
• Принуда да останат във връзката заради религиозни или културни убеждения ( децата се нуждаят от баща, от майка …).
• Притеснения за влошаване на ситуацията от действията на хората, които се опитват да помогнат.

Търсенето на помощ често е многостепенет процес. На всеки етап жертвите търсят начин да спрат насилието, а не задължително да приключат връзка.Важно е да получат информация за различни източници на помощ и подкрепа, които са достъпни за тях.

Чувствата относно тормоза, насилника, самата жертва могат да се променят; затова е важно професионалистите и други хора, които могат да помогнат на жертвата да се уверят, че тя не е потисната или притеснена, защото ги е потърсила след като настъпи такава промяна. [6]

Не.

Важно е да се окуражи жертвата да говори за преживяния тормоз, да им се помогне да разберат ситуацията си и да им се осигури помощта, от която иматнужда. Дори и да усещате, че не сте в състояние да предложите висококачествена подкрепа и интервенция, която би отговорила на нуждите на жертвите, важно е да се има предвид, че най-малкото, което можем да направим, е да се ангажираме да изслушаме жертвите на насилие, да не отричаме или омаловажаваме техните преживявания и да им предложим емоционална подкрепа. За доста от тях присъствието на подкрепящ човек, който да ги изслуша и да им вярва, може да бъде много важен опит.

Важно е да се проведе подкрепящ разговор; основата за това е безопасна среда и подкрепящо, доверително взаимоотношение.

Подкрепящата среда се състои от:

• Физическа и емоционална безопасност;
• Конфиденциалност;
• Ясно изложени брошури, постери и материали с информация за жертвите на насилие могат да предадат важно послание на жертвите, че се намират на място, където е безопасно да говорят за насилие. Материалите трябва да бъдат достъпни в различен формат и ако е възможно, на различни езици.

Подкрепящото взаимоотношение включва:

• разбиране без осъждане;
• емпатия;
• полът на човек, който предлага помощ, може да бъде важен фактор.

• Вие получавате необходимата подкрепа.
• Хората са лоялни.
• Не Ви осъждат.
• Вие сте признати, каквито сте, с това, което изпитвате, усещате и мислите.
• Вие сте чути.
• Хората са ясни.
• Вие сте приети, каквито сте.
• Взаимоотношението е възприето като истинско.
• Хората са открити и подкрепящи.

Задавайте въпроси за домашно и свързано с пола насилие, когато никой не придружава човека. Извършител може да бъде интимен партньор, член на семейството или пораснало дете.

• Изслушвайте без да осъждате.
• Наблюдавайте (какво виждате, чувате, как говори човек, език на тялото).
• Питайте, но не разпитвайте.
• Не правете прибързани заключения.
• Обяснявайте.
• Бъдете честни.
• Не се опитвайте да спасявате.

Насоки за активно слушане

• Слушайте внимателно и не прекъсвайте.
• Уважавайте мълчанието – трябва да го позволите и трябва да можете да се справите с него.

Обърнете внимание на езика на тялото

• Показвайте внимание и интерес с езика на тялото.
• Показвайте невербална стимулация на разговор (т.е. кимане).
• Обърнете внимание на невербалната комуникация на събеседника.

• Бъдете подкрепящи и учтиви.
• Добре е да питате:
  • “Как мога да Ви помогна?”
  • “Случило ли се е нещо?”
  • “Имате ли нужда от помощ?”
  • “Чувствате ли се застрашени?”
  • “Застрашен ли е Вашият живот или живота на децата Ви по някакъв начин?”
  • “Казали ли сте вече на някого за тормоза/насилието?”
• Покажете, изразете своето разбиране колко трудно трябва да бъде за тях.
• Покажете загриженост. Кажете им, че бихте искали да помогнете.
• Ако човекът е разстроен, помогнете му да се успокои. Попитайте какво може да му помогне да се отпусне.
• Опитайте се да им помогнете да подсигурят физическата си безопасност.
• Слушайте какво Ви казва човекът  (вербално и невербално).
• Обяснете какво можете да направите, как може да помогнете.
• Подчертайте, че той/тя е силен човек, защото е оцелял след преживяното насилие и споделя информация за него.
• Обърнете внимание на това от какво има нужда човекът, какво очаква (защита, за да спре насилието, информация към кого да се обърне, за да получи професионална помощ, помощ, за да съобщи за насилие, помощ, за да се свърже с кризисен център/шелтър, правен съвет и др.)
• Покажете, изразете, че им вярвате.
• Не се опитвайте да търсите доказателства, че той/тя е жертва на престъпление. Оставете това на полицията. Вярвайте, че той/тя е жертва на насилие.
• Не търсете “обективната истина”. Оставете това на полицията. Вие трябва да се концентрирате върху предлагането на емоционална подкрепа на човек в беда и основната информация за помощ, която е на разположение.
• Ясно изразете вашата позиция срещу насилието. Не отричайте, не омаловажавайте, не оправдавайте, не извинявайте, не толерирайте насилието.
• Кажете им, че имат правото да се чувстват в безопасност.
• Обяснете, че никой няма право да упражнява насилие върху друг човек.
• Кажете им: “Вие не сте виновни за насилието или тормоза.” Подчертайте, че извършителят на насилие е този, който е изцяло отговорен за насилието.
• Помогнете им да потърсят своите източници на подкрепа и помощ (приятели, семейство, колеги, знания, умения …).
• Дайте информация за различни програми за помощ  (институции, неправителствени организации, процедури).
• Уважавайте тяхното решение.
• Благодарете им, че са Ви казали за насилието, че са се доверили на Вас.

• Не питайте:
  • “Какво направихте, за да предизвикате насилие от страна на другия човек към Вас?”
  • “Защо не съобщихте за насилие?”
  • “Защо не си тръгнахте?”
  • “Как позволихте на някого да се отнася към Вас по този начин?”
• Не търсете доказателства за насилие.
• Никога не искайте среща с насилника.
• Човекът, който упражнява насилие, има по-голяма власт от жертвата, взаимоотношението не е равностойно.
• Не се дръжте снизходително с жертвите на насилие. Отнасяйте се към тях като към компетентни възрастни хора.
• Не поучавайте, не оценявайте и не съдете хората и техните мисли, чувства и действия.
• Не поставяйте нереални очаквания към жертвите. Не ги притискаме да правят нищо.
• Не давайте съвети.
• Не ги карайте да мислят, че тяхното поведение е допринесло за насилието.
• Не ги разпитвайте и не питайте за подробности за това, което се е случило.
• Не се преструвайте, че не сте ги чули да говорят за тормоз, насилие.
• Не се опитвайте да спасите някого. Спазвайте определени граници (не ги канете да останат у Вас, ако няма къде да отидат, придружете ги до дома им, за да си вземат дрехи, документи и други вещи, от които може да имат нужда, когато напускат …).
• Не отговаряйте по прекалено драматичен начин (“O, това е катастрофа; това е наистина шокиращо, насилието причинява непоправими щети …”).
• Не критикувайте жертвата или извършителя.
• Не споделяйте с подробности Ваш личен опит с домашно насилие.
• Не карайте някого да напусне насилник.

Не, този въпрос не е уместен.

Не, не е уместно. Не трябва да критикувате никого. Важно е да се осъдят действията, не човека.

Не, не е уместно. Не трябва да критикувате никого. Но е важно да се обсъди неподходящо поведение.

Когато се сблъскат със случай на насилие или сексуална злоупотреба с дете, повечето хора първоначално биха реагирали с отрицание: “Това възможно ли е?” , „Не мога да повярвам, че това е истина.” Често човек се разкъсва между това да направи нещо или да не направи нищо, защото “Аз дори не съм сигурен, че това е вярно”или  “Не знам какво да направя, за да съм сигурен, че ще помогна на детето, а няма неволно да причиня по-голяма вреда”. Важно е винаги да им вярваме и да ги защитаваме, защото те не могат да се защитят сами. Винаги трябва да се съобщава за предполагаемо насилие срещу дете. Събитията след разкриване на физическо или сексуално насилие над дете (реакции на семейството, на други хора, намеса на полицията, съд, социални служби и др.) оказват важно влияние върху последствията от насилие или сексуална злоупотреба за детето.

Важно е да направим така, че детето да говори за насилие и сексуална злоупотреба възможно най-малко. По този начин можем да предотвратим допълнителни травми за детето от постоянни подробни разпити, припомняне и разговори за преживяното насилие.

Някои основни препоръки:

• Запазете спокойствие, първата Ви реакция е много важна.
• Вярвайте на това, което казва детето. Твърде често се случва така, че не вярваме на децата. Изслушайте детето без да го осъждате.
• Потвърдете чувствата на детето (“Разбирам, че си ядосан.”, “Нормално е да бъдеш тъжен.”)
• Детето трябва да използва директни, графични изображения, за да опише преживяванията си. Бъдете подготвени. Опитайте се да използвате същите изображения.
• Не избягвайте темите, които Ви притесняват. Направете така, че детето да разбере, че може да говори с Вас за всичко.
• Не правете прибързани заключения. Нека детето първо да разкаже историята си.
• Уверете детето, че:
  • Ви е грижа;
  • все още сте негов приятел;
  • вината не е негова.
• Кажете на детето как ще действате, какво ще направите (напр. казвате на някого да потърси подходяща помощ …).

• Отричане на преживяното насилие (“Сигурен ли си, че това се случи?”).
• Подчертаване на вината и отговорността на детето (“Ти наистина не слушаше”, „Ти също докосваше чичо си”).
• Прекалено драматична реакция (“О, това е катастрофално; това е шокиращо …”).
• Подчертаване на състоянието на жертвата (детето е “наранено”, безсилно …).
• Прекалено защитно поведение към детето.
• Насочващи въпроси (“Ти ходи ли до стаята му?”).
• Негативен формат на изреченията.
• Два въпроса в едно изречение (кой, на кого, какво).
• Думи на чужд език, абстрактни думи.
• Въпроси, започващи със “защо” (“Защо не каза по-рано за това?”).
• Изразяване на шок и недоверие.
• Критикуване, поучаване, мъмрене.
• Заплахи (“Ти трябва да кажеш истината. Баща ти може да отиде в затвора.)
• Обещания извън нашата власт (“Обещавам, че никога няма да се повтори.” „Обещавам, че няма да кажа на никого за това.”).

Не.

Психологическото и емоционално състояние, и поведението на жертвите не трябва да се разглеждат като патологични, а като нормални реакции на преживяното насилие. За да оцелее в насилническа връзка, жертвата на насилие развива стратегия за оцеляване, която е нормална реакция на преживяното насилие. [6]

УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТАКТ

1. Започнете като се представите.

„Здравейте, аз съм Джейн…“

2. Замислете се, дали е подходящо и безопасно да питате/говорите за насилие? “Някои от въпросите, които може да зададете, са…”

“Имате ли нужда от помощ?”

“Всичко наред ли е?”

“Как мога да Ви помогна?”

“Чувствате ли се застрашени?”

“Застрашен ли е по някакъв начин Вашият живот и живота на децата Ви?”

Помислете за безопасност, доверие и конфиденциалност. Да се има предвид:Къде да говоря с жертвата на насилие, за да може да се чувства в безопасност и да не се страхува да говори за преживяванията и проблемите си? Кой присъства?

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?

• Слушайте внимателно какво казва човекът (вербално и невербално).
• Активно се съсредоточете върху жертвата.
• Важно е да разберем техните нужди и очакванията към нас.
• Това може много да ни помогне в оценката на емоционалното състояние на човека, на неговите нужди (от информация, действие и др.), и неговите очаквания.
• Дефинирайте насилието като такова. Не използвайте определения като конфликт, спор, лоша комуникация, преувеличаване, свръхчувствителност и др.
• Вярвайте, че те са жертви на насилие.
• Ясно определете коя е жертвата и кой е насилника.
• Подчертайте, че човекът, който упражнява насилие, е изцяло отговорен за него; никога не се опитвайте да разделите отговорността за насилието между насилника и жертвата.

КАКВО Е НАПРАВЕНО ДО ТОЗИ МОМЕНТ?

• Питайте, проучвайте и слушайте: какви стъпки вече са предприели, за да спрат насилието и получат помощ?
  • Говорили ли са за насилието с някого преди Вас,
  • Съобщавали ли са за насилие в миналото,
  • Получавали ли са помощ от социални служби,
  • Били ли са в кризисен център или шелтър,
  • Кой им е помогнал до този момент…

• Предложете емоционална подкрепа на жертвата на насилие:
  • поздравете я, че е потърсила помощ,
  • помогнете ѝ да се отърси от чувстото за вина,
  • обсъдете нейните емоции, желания и нужди.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ СТЪПКИ/ДОСТЪПНИ РЕСУРСИ?

• Проучете заедно с човека достъпните ресурси (подкрепяща социална мрежа, жилищни условия, финанси, работа, информация …) и възможните стъпки да се спре насилието, да се прекрати насилническа връзка.
• Осигурете информация за различни програми за помощ (институции, неправителствени организации, процедури).
• Важно е да се проучат източниците, които зареждат жертвата с енергия, помагат й да се успокои, да се чувства отпочинала и щастлива, подкрепена и уважавана. Какво могат да направят жертвите, за да се чувстват добре психически и физически.

 ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ

• Изгответе план заедно с жертвата за бъдещите действия за спиране на насилието и получаване на необходимата помощ и подкрепа.
• Подкрепяйте и уважавайте техните решения.
• Споделете какви ще бъдат Вашите стъпки (задължително съобщаване в полицията и т.н.).
• При спешен случай, когато животът й е застрашен, или в други сериозни ситуации, незабавно търсете помощ от полицията!
• Заедно с жертвата изгответе ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ.

• Избягвайте кухнята (ножове и др.).
• Избягвайте стаи, от които не може да излезете навън, бани и др.
• Избягвайте стаи, в които се съхраняват оръжия.
• Не влизайте в стаите, където са децата, тъй като партньорът Ви може да нарани и тях. Научете ги да стоят настрани и да не се опитват да помогнат. Ако децата са достатъчно големи, научете ги как да се обадят в полицията.
• Винаги носете с Вас (или дръжте на място, от което бързо може да ги вземете) важни документи (паспорт, здравна книжка, лична карта, шофьорска книжка) и лекарствата, които Вие или децата пиете.
• Обсъдете с децата си как да се справят с изблиците на насилие (дали да отидат при съседите, да се обадят на полицията и др.).
• Когато физическото насилие е неизбежно, заемете позиция, при която ще бъдете наранени най-малко(свийте се на кълбо, защитете главана си с ръце).
• Избягвайте носенето на шалове или дълги бижута, те могат да бъдат използвани от насилника, за да Ви души.
• Дръжте телефона си зареден и винаги с Вас. Запаметете важните номера на бързо избиране.
• Ако е възможно, кажете на поне един съсед за тормоза и го помолете да се обади в полицията, ако чуе писъци или викове за помощ.
• Опитайте се да поддържате отношения с поне един човек, на когото вяярвате.
• Водете записки кога сте били малтретирани, ако решите да докладвате в бъдеще на полицията. Скрийте ги добре, по възможност не в дома Ви.
• Ако сте наранени, отидете на лекар. Дръжте медицинските документи на сигурно място.
• Опитайте се да извършвате поне една дейност вън от дома си(ходене до магазина, разхождане на кучето, изхвърляне на боклука и др.).
• Ако е възможно, и по-често, сменяйте паролата на електронната си поща, профилите в социалните мрежи (Facebook, Linkedin, etc.), и онлайн банкирането, за да ограничите възможностите на партньора за упражняване на контрол.
• Свържете се с местна програма за защита от домашно насилие, където може да получите емоционална подкрепа, консултиране, съвет за кризисно настаняване и друга информация и услуги, независимо дали ще решите да продължите или да прекратите връзката си.
• Изградете възможно най-здрава система за подкрепа.

Вземете само наистина необходими неща:

• Важни документи (лична карта, здравна книжка, шофьорска книжка, свидетелства за раждане, брачно свидетелство и др.)
• Портфейл
• Ключове за апартамента и колата
• Телефон и зарядно устройство за него
• Лекарства за Вас и децата Ви

Когато сте на сигурно място (шелтър, кризисен център …), полицията може да придружи жертвата да вземе други лични вещи.

• Уверете се, че насилникът няма да разбере, че  се опитвате да избягате. Ако ходите на работа, направете го,както обикновено, ако водите детето си на детска градина, направете го тогава. Ако прекарвате повече време у дома сами, излезте, докато партньора Ви го няма.
• Избягайте на сигурно място, където той трудно ще ви проследи (безопасно жилище, приятели, които не познава)
• Ако е възможно, оставате при приятел или роднина Ваш куфар с важни неща, копия на документи, лекарства и допълнителни ключове за колата и апартамента.
• Ако имате възможността да подготвите план за действие при случай на бягство от насилника, свържете се с неправителствените организации или социалните служби, които могат да ви помогнат.
• Винаги може да се свържете с организациите от националната мрежа за защита от домашно насилие, или да посетите интернет сайтовете им.

• Когато сте у вас, инсталирайте достатъчно механизми за сигурност (допълнителни ключалки, обезопасени врати, аларми, външен светлинен сензор и т.н.).
• Винаги носете зареден телефон в себе си с важни номера на бързо избиране.
• Обадете се на полицията, ако партньорът Ви е отново агресивен към вас (иска да разбие апартамента, да Ви бие …).
• Научете децата си да знаят Вашия номер и номера на полицията наизуст, в случай че бившият ви партньор направи опит да ги отвлече.
• Помислете да смените телефонния си номер.
• Внимавайте с кого споделяте Вашия нов адрес, с цел насилникът да не го узнае.
• Внимавайте каква информация публикувате онлайн.
• Внимавайте да не получавате важни писма на стария адрес.
• Помислете за съобщаване за насилие в полицията, това ще ви донесе още по-голяма сигурност.
• Ако вашият партньор има ограничителна заповед, информирайте съседите да се обадят в полицията ако го видят близо до дома Ви.
• Уведомете училището или детската градина относно ситуацията на децата Ви (контакт с другия родител, други роднини и т.н.).
• Избягвайте тъмни улички и места за паркиране.
• Сменете всичките си пароли (социални мрежи, онлайн банкиране …).

При спешен случай, когато има заплаха за живота, или когато се налага намеса на полицията, обадете се на номера за спешни случаи!

Можете да съобщите за насилие в полицията.

• Обадете се на 112, ако случаят е спешен или има непосредствена заплаха за живота Ви.
• Освен това, можете да отидете във всяко полицейско управление лично или да помолите приятел да го направи заради Вас.

Когато се обажда в полицията, жертвата на насилие трябва да предостави следната информация:

• Лична информация (име).
• Местоположение (къде е жертвата по време на обаждането)
• Какво се е случило, защо е необходима помощ от полицията.
• В случай, че е необходим лекар, това трябва да се заяви веднага!
• В случай на непосредствена опасност, жертвата трябва да остане на линия. Полицаят ще ѝ каже точно какво да прави. Ако е необходимо, полицейски служител ще бъде изпратен на място.

Няколко неща трябва да се запомнят, когато се съобщава за насилие:

• Насилникът често ще заплашва жертвата, за да си мълчи или ще се държи така, все едно нищо лошо не се е случило.
• Важно е жертвата ясно да изрази нуждата си от помощ
• Уверете се, че жертвата казва на полицията за всички замесени в насилието (деца, други лица). При необходимост полицията може да се свърже с професионалисти за оказване на помощ на жертвата и семейството й (социални работници и др.).
• Полицейските служители ще говорят отделно с жертвата и насилника. Процедурата може да отнеме няколко часа.
• При необходимост полицията ще издаде временна ограничителна заповед на насилника. Така той няма да има право да се приближава до жертвата, независимо от нейното местонахождение.
• Ако са изпълнени законовите условия, насилникът може да бъде задържан.
• След приключване на процедурата, жертвата може да се прибере обратно в жилището.

• Бъдете подготвени, когато съобщавате за насилие – запишете цялата информация за инцидентите, така че да можете да предоставите цялата информация на полицията. Ще бъде необходимода кажете/опишете какво се е случило, защо имате нужда от помощ от полицията.
• Покажете нараняванията си на полицейския служител, идете на лекар и/или гинеколог и запазете документите като доказателство.
• Когато съобщавате за насилие, кажете на полицейския служител кои са възможните свидетели.
• Съобщете на полицейския служител за възможни материални щети вследствие на насилието, тъй като той ще разследва и ще търси доказателства.
• Запазете всички документи, свързани с доклада.
• Може да отнеме няколко месеца след съобщаването за насилие да се насрочи дата за дело в съда.

• Няма да има толкова бърз отговор, колкото при съобщаване по телефона или в полицейско управление.
• То е предназначено за случаи, които не са спешни.
• Направете така, че да съобщите за насилие, когато не сте пряко застрашени.